Емил Джасим: 4 факта за оценките в българското училище. Време е з...
Емил Джасим, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
4 ФАКТА ЗА ОЦЕНКИТЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (И 4 УТОЧНЕНИЯ)
Понеже през вчерашния ден завърши публично първият образователен период за всички български учебни заведения и се пишат срочните оценки, намирам за належащо да направя в 700 думи няколко разяснения, откакто първо посоча няколко обстоятелството:
ФАКТ 1.
Българската така наречен шестобална система е безусловно несъответстваща на актуалния свят, защото… не е действително шестстепенна, а в най-хубавия случай четиристепенна в позитивните оценки - междинен (3), добър (4), доста добър (5) и отличен (6), и едностепенна в негативните - слаб (2).
ФАКТ 2.
Оценките, по повеля на МОН, се пишат към момента най-много за възпроизвеждане на информация или за положено усърдие, а не за композиция от положен труд, добити умения, дарба за използване на знанията и уменията при решение на действителни проблеми и функционална просветеност.
ФАКТ 3.
Оценките всеобщо се пишат без ясно заложени критерии при започване на годината на каква база се образува срочната оценка - какъв брой % от нея е от интензивност в клас, какъв брой от проби, какъв брой от устни изпивания (каквото и да значи това), какъв брой от домашна работа, какъв брой от планова работа, какъв брой от работа в екип и така нататък
ФАКТ 4.
Оценките в българското учебно заведение са единственото нещо, което вълнува възпитаници и родители, защото са издигнати в фетиш, а в действителност не отразяват значимите за живота познания, умения и нужди, които имат действително и възпитаници, и родители.
Та по гореизложените обстоятелства са и нужните УТОЧНЕНИЯ:
УТОЧНЕНИЕ 1.
Най-трудно и най-болезнено ще е оправянето с първия проблем - по какъв начин да създадем българската оценителна система съответна на актуалния свят.
Проблемът с оценителната ни система има две измерения.
ПЪРВОТО е обвързвано с отрицателната оценка, която по никакъв метод не мери напредъка от 0% до 50%, в случай че приемем, че “летвата ” за позитивна оценка е 50%.
Представете си дете, което е съумяло да реализира при започване на годината 7% от условията на учителя, само че в края на първия период е към този момент на 49%. Това би било голям прогрес по отношение на персоналната скорост на ученика, само че вместо да го насърчи, системата ще му написа двойка (слаб 2) или както сподели нарвемето една колежка от Пловдив, ще му написа “висока двойка ”.
Този възпитаник няма никаква мотивация да напредва, тъй като не вижда никакъв смисъл - каквото и да прави, има слаб 2 като оценка.
Какво е РЕШЕНИЕТО на този проблем?
В отрицателната оценка би трябвало да има опция да отразяване на напредъка.
Така, да вземем за пример, ние в Uwekind International School вътрешно оценяваме по оценителната система на International Baccallaureate, която дава оценки от 0 до 7, които по-късно би трябвало да приравняваме по стандартите на МОН за тяхната документи.
От 0 до 3 са негативни, само че има голяма разлика, в случай че един възпитаник има 3, а е бил единствено преди месец на 0.
ВТОРОТО измерение е в позитивните оценки, защото междинната оценка е от 3.00 до 3.49, т.е. е единствено половинка, както е прочее и отличната - от 5.50 до 6.00.
В подобен случай имаме единствено две цялостни оценки - добър (от 3.50 до 4.49) и доста добър (от 4.50 до 5.49).
Това са и най-масовите оценки, а оценката също е елементарно постижимо.
Какво е РЕШЕНИЕТО на този проблем?
Ами разновидностите са доста - от процентното оценяване, през точкова система до избор на 10-, 20- или пък 7-степенна оценителна система, която е в синхрон с развития свят.
УТОЧНЕНИЕ 2.
Оценките би трябвало да се пишат не просто за познания и не просто за умения, а за необятно “ветрило ” от добити от децата качества и познания, които демонстрират посредством групови и персонални планове, посредством синтез и разбор, посредством разрешаване на съответни житейски проблеми и посредством самодейна активност и независимо проучване.
Тестовете би следвало да са финален по значимост за оценяването инструмент, а не първи, както е в този момент в всеобщото българско обучение.
УТОЧНЕНИЕ 3.
Оценките за периода и за годината е належащо да бъдат композиция от разнообразни действия, осъществени от децата - действия, които са осъществявани не от родители и учители, а единствено с тяхната поддръжка.
УТОЧНЕНИЕ 4.
Оценките са значими, само че не трябва да са най-важни. Защото тези оценки все още отразяват единствено и само спосбността на децата да дават отговор на тези заложени от МОН критерии, както е в действителност с изцяло безполезните в този им тип външни оценения, които правят оценка само дълбочината на джоба на родителите да заплащат частни уроци, на които децата да се научат да вземат решение тъкмо тези проби.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ниската им функционална просветеност на национално равнище макар публично приблизително високите оценки за периода значи неуспех на системата на всеобщото обучение, плащано с нашите налози.
Всичко това е единствено един от многото систематични проблеми на българското всеобщо обучение и част от вероятните решениия, за останалите - в други постове.
Време е за Министерство на просвещението.
Време е за смяна.
*Втора поредна събота споделям мнение за образованието, а една арабска сентенция споделя, че в случай че нещо стане един път, може в никакъв случай да не се повтори, само че в случай че се случи повторно, наложително ще има и трети. Благодаря на всички за поддръжката посредством шерване, мнения и реакции. Надявам се образованието да стане непрекъсната тематика на публичен спор, а освен кампанийно около неприятните резултати на PISA и годишната злополука към матурите.
Защото имаме остра потребност от действителна смяна, учредена на същински публичен консенсус, който отива над партийните и идеологическите разлики.
Емил Джасим
4 ФАКТА ЗА ОЦЕНКИТЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ (И 4 УТОЧНЕНИЯ)
Понеже през вчерашния ден завърши публично първият образователен период за всички български учебни заведения и се пишат срочните оценки, намирам за належащо да направя в 700 думи няколко разяснения, откакто първо посоча няколко обстоятелството:
ФАКТ 1.
Българската така наречен шестобална система е безусловно несъответстваща на актуалния свят, защото… не е действително шестстепенна, а в най-хубавия случай четиристепенна в позитивните оценки - междинен (3), добър (4), доста добър (5) и отличен (6), и едностепенна в негативните - слаб (2).
ФАКТ 2.
Оценките, по повеля на МОН, се пишат към момента най-много за възпроизвеждане на информация или за положено усърдие, а не за композиция от положен труд, добити умения, дарба за използване на знанията и уменията при решение на действителни проблеми и функционална просветеност.
ФАКТ 3.
Оценките всеобщо се пишат без ясно заложени критерии при започване на годината на каква база се образува срочната оценка - какъв брой % от нея е от интензивност в клас, какъв брой от проби, какъв брой от устни изпивания (каквото и да значи това), какъв брой от домашна работа, какъв брой от планова работа, какъв брой от работа в екип и така нататък
ФАКТ 4.
Оценките в българското учебно заведение са единственото нещо, което вълнува възпитаници и родители, защото са издигнати в фетиш, а в действителност не отразяват значимите за живота познания, умения и нужди, които имат действително и възпитаници, и родители.
Та по гореизложените обстоятелства са и нужните УТОЧНЕНИЯ:
УТОЧНЕНИЕ 1.
Най-трудно и най-болезнено ще е оправянето с първия проблем - по какъв начин да създадем българската оценителна система съответна на актуалния свят.
Проблемът с оценителната ни система има две измерения.
ПЪРВОТО е обвързвано с отрицателната оценка, която по никакъв метод не мери напредъка от 0% до 50%, в случай че приемем, че “летвата ” за позитивна оценка е 50%.
Представете си дете, което е съумяло да реализира при започване на годината 7% от условията на учителя, само че в края на първия период е към този момент на 49%. Това би било голям прогрес по отношение на персоналната скорост на ученика, само че вместо да го насърчи, системата ще му написа двойка (слаб 2) или както сподели нарвемето една колежка от Пловдив, ще му написа “висока двойка ”.
Този възпитаник няма никаква мотивация да напредва, тъй като не вижда никакъв смисъл - каквото и да прави, има слаб 2 като оценка.
Какво е РЕШЕНИЕТО на този проблем?
В отрицателната оценка би трябвало да има опция да отразяване на напредъка.
Така, да вземем за пример, ние в Uwekind International School вътрешно оценяваме по оценителната система на International Baccallaureate, която дава оценки от 0 до 7, които по-късно би трябвало да приравняваме по стандартите на МОН за тяхната документи.
От 0 до 3 са негативни, само че има голяма разлика, в случай че един възпитаник има 3, а е бил единствено преди месец на 0.
ВТОРОТО измерение е в позитивните оценки, защото междинната оценка е от 3.00 до 3.49, т.е. е единствено половинка, както е прочее и отличната - от 5.50 до 6.00.
В подобен случай имаме единствено две цялостни оценки - добър (от 3.50 до 4.49) и доста добър (от 4.50 до 5.49).
Това са и най-масовите оценки, а оценката също е елементарно постижимо.
Какво е РЕШЕНИЕТО на този проблем?
Ами разновидностите са доста - от процентното оценяване, през точкова система до избор на 10-, 20- или пък 7-степенна оценителна система, която е в синхрон с развития свят.
УТОЧНЕНИЕ 2.
Оценките би трябвало да се пишат не просто за познания и не просто за умения, а за необятно “ветрило ” от добити от децата качества и познания, които демонстрират посредством групови и персонални планове, посредством синтез и разбор, посредством разрешаване на съответни житейски проблеми и посредством самодейна активност и независимо проучване.
Тестовете би следвало да са финален по значимост за оценяването инструмент, а не първи, както е в този момент в всеобщото българско обучение.
УТОЧНЕНИЕ 3.
Оценките за периода и за годината е належащо да бъдат композиция от разнообразни действия, осъществени от децата - действия, които са осъществявани не от родители и учители, а единствено с тяхната поддръжка.
УТОЧНЕНИЕ 4.
Оценките са значими, само че не трябва да са най-важни. Защото тези оценки все още отразяват единствено и само спосбността на децата да дават отговор на тези заложени от МОН критерии, както е в действителност с изцяло безполезните в този им тип външни оценения, които правят оценка само дълбочината на джоба на родителите да заплащат частни уроци, на които децата да се научат да вземат решение тъкмо тези проби.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ниската им функционална просветеност на национално равнище макар публично приблизително високите оценки за периода значи неуспех на системата на всеобщото обучение, плащано с нашите налози.
Всичко това е единствено един от многото систематични проблеми на българското всеобщо обучение и част от вероятните решениия, за останалите - в други постове.
Време е за Министерство на просвещението.
Време е за смяна.
*Втора поредна събота споделям мнение за образованието, а една арабска сентенция споделя, че в случай че нещо стане един път, може в никакъв случай да не се повтори, само че в случай че се случи повторно, наложително ще има и трети. Благодаря на всички за поддръжката посредством шерване, мнения и реакции. Надявам се образованието да стане непрекъсната тематика на публичен спор, а освен кампанийно около неприятните резултати на PISA и годишната злополука към матурите.
Защото имаме остра потребност от действителна смяна, учредена на същински публичен консенсус, който отива над партийните и идеологическите разлики.
Емил Джасим
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ